Докосна нещо - то се разрушава,
след мене - прах и пепел.
Такава - лоша ли съм,
такваз ли е съдбата -
да сея мъст сред хора безподобни?
Дали пък това не заслужават?
Те сами себе си да разрушават -
нека ги оставя.
Докосна нещо - то мигом се разпада,
след мене нищо не остава.
Само прах и пепел.
Пусто е!
Пусто е в душата...
© Милена All rights reserved.