На Дамян
Как бързо нижат се годините,
без твоя поглед миличко дете.
Като пустош при бедуините
е нашето посърнало сърце.
Посадихме ти сребриста ела,
на клонките ѝ птиче да пее.
Лете да внася ветрец, хладина,
зиме фъртуната да немее.
Посадихме ти сини камбанки,
първи на пролет да те споходят.
Да ти разказват смешки балкански, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up