Ах, колко са ми тези уикенди празни,
в които ми липсват твоите очи,
не виждам усмивката ти бяла
и не чувам гласът ти да звучи!
Ти си нейде там, далече,
погълната от семейни грижи,
а за мене всеки ден и вечер
са безкрайно пусти и безлични!
Как само искам да ти помогна,
да те приспя отрудена и уморена,
но не мога аз да се преборя
и да върна отминалото свое време!