Aug 27, 2007, 11:06 AM

Пясъчен бяг 

  Poetry
5.0 / 2
707 0 4

Вълните ме догониха за миг и сякаш
успяха да целунат стъпалата забързани...
Аз знам, че на нашето място ме чакаш,
сред пясъци от обич двама сме свързани!

Солена целувка почти ме гали,
отрупва лицето ми с очакване трепетно.
Аз бягам и улавям корали!
Говоря си с морето тъй нежно и шепотно.

Стъпки върху пясъка.Горещи следи
рисуват неизбледняващ пейзаж.Красота!
И след сто години тук ме доведи,
за да си взема още малко пясъчна самота.

Солената ти целувка почти ме докосва,
гласът ти долавям във всяка вълна.
Тичам по брега.Споменът за теб ме омагьосва
усещам те, сякаш тук до мен си сега!

© Сиси Валентинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
  • You have gone million light-years away Time waved last farewell with the aeons The white nightingale...
  • And smells of expensive perfume It is flying all over the roads And is faster than one could assume....
  • I have no will to live I don't have any reasons To stay alive and breathe And listen to the wisdom T...

More works »