Aug 22, 2005, 11:46 PM

Пясъчен часовник 

  Poetry
883 0 4
Мога
утре
времето да спра.
И като
счупен
пясъчен часовник
да те разпръсна
в малките си длани.
И дъхът ми-
горещ,
пустинен вятър,
да разнесе плътта ти
по близките первази.
И няма
после
пак да те създам.
Ще си останеш
само
стъкълца и пясък.
Та нали,
човека без душа
е само
жалък сувенир
с изтъркан блясък.

© Тони Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??