icohim (Христо Стоянов)
182 985
Jan 31, 2009, 9:41 PM

Пясъчен часовник 

  Poetry » Other
1228 1 19
 

Пустинята  обгърнала е всичко с прах и пясък.

И  тихата  надежда погубена е отдалеч.

По дюните коварни се долавя трясък-

спомен от морето - тъй далеч.

И тихи стъпки от керван

носят залеза на рамене.

Отчаян поглед взрян

към безкрая -

пясъчно

море.

И

няма

тихичък

оазис-спомен,

запазил моята сълза.

Океан необятен и огромен,

но в пустиня - удавник в самота.

Пясъчен часовник-капан на вечността,

преливащ времето в стъклото си блестящо.

Ала миналото се изнизва в на пясъка прахта,

без настояще - остава бъдещето в кварц искрящо.

© Христо Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??