Mar 14, 2018, 4:51 PM

Пясъчен часовник 

  Poetry » Love
430 2 10
Отново утрото е лумнало до алено
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени,
от бели нощи, пламнали до нежност.
И стичам се ... стичам се в пясъчен часовник,
в последните секунди на илюзията.
Дали ме има ...?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Random works
: ??:??