Mar 14, 2018, 4:51 PM
Пясъчен часовник
Отново утрото е лумнало до алено
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени,
от бели нощи, пламнали до нежност.
И стичам се ... стичам се в пясъчен часовник,
в последните секунди на илюзията.
Дали ме има ...?
и изкривява призмата на времето.
А аз ... незряща още от тъгата си,
сама съм в ъгъла на болката.
И си припомням въгленчета спомени,
от бели нощи, пламнали до нежност.
И стичам се ... стичам се в пясъчен часовник,
в последните секунди на илюзията.
Дали ме има ...?
© Дочка Г All rights reserved.
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
