Mar 24, 2010, 7:57 AM

Пясъчната жена 

  Poetry » Other
611 0 6

Залегнете!
Иде Пясъчната жена!
Като стълб
от завихрящ се пясък
тя минава през вас
и ви удря в стомаха.
А в очите ви
хруска, изсъхнал, мигът
и втечнява
до болка
пресушена тъгата ви.

И по кожата ви избиват
капки пот.
Ала Пясъчната жена
за миг
ги попива с косата си
(естествено - пясъчна).

И в никакъв случай
не ù отговаряйте!
Възможно ли е
да се биеш с пясъчен стълб
(тоест - с Пясъчната жена)?
Моделира я
единствено вятърът.

Най-страшното е, когато
използва венозния път
да проникне
в миокарда ви.
Песъчинките
като в пясъчния часовник
монотонно хрущят
и коронариите ви тромбозират,
а след това
се разкапват!

© Павлина Гатева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Моделира я единствено вятърът"...
    А ако лирическият ти герой се беше обърнал към д-р Вятър,
    за да излекува "тромбозиралите ни коронарии"?
  • никога не бих казала, че тоя текст е твой

    и че сама си рекла -поезия е


    щото ме кефиш по принцип
    та затова...
  • Поздрав за стиха!
  • темпераментно описание
  • Страшно ми хареса! Усетено! И усещащо! Поздрав и от мен!
  • Страховита е тази! Настръхнаха ми косите!
    Интересен стих. Поздравявам те!
Random works
: ??:??