По пясъчните стъпки на лятото горещо
днес моят стих се връща…И търси своя корен.
Един осъмнал спомен по пътя го повежда
и вятърът от вчера в душата му говори.
Събрал на шепи здрача от болки и раздели,
присяда някак плахо…и мъдро се заглежда.
Забравил е тъгата на жадните недели,
щом още сляпо вярва, че в следващата среща
Земята ще потръпне, отрекла тишината…
И ти ще онемееш във нощите си будни.
А, може би, в стиха ми ще видиш мен…Жената,
която те рисува със всяко ново утро… ...