Ти ми прати вятър ураганен,
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах,
умирах хиляди пъти от твоите думи,
напоени с отрова жестока и жлъчна,
от тях постепенно в прах се превърнах.
От прахта без сълзи сега се събирам
и все повече на пустиня заприличвам,
не знам дали ще мога отново да цъфтя,
но в пустите пясъци сили ще търся.