Mar 16, 2011, 9:52 PM

Пясък 

  Poetry » Other
724 0 6
В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни,
злото под пласт от забрава затискат.
Моите мигове – като орда от хуни,
помитат всичко, жадни за Истина.
Частици от пясък дома ми спояват,
без тях материалът е някак различен.
Дозирани точно - вовеки остават,
но малко да сбъркаш и... всичко се свлича. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ганчев All rights reserved.

Random works
: ??:??