В стъкленица от шантави дни
песъчинките тихо се спускат.
Секундите – морски вълни,
към брега неуморни препускат.
Часовете превръщат се в дюни,
злото под пласт от забрава затискат.
Моите мигове – като орда от хуни,
помитат всичко, жадни за Истина.
Частици от пясък дома ми спояват,
без тях материалът е някак различен.
Дозирани точно - вовеки остават,
но малко да сбъркаш и... всичко се свлича. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up