От устните ти жадно искам да пия отрова
отрова по-сладка от мед.
Да не видя вече синевата в простора,
нито листният трепет.
Да притисна пулсът в гърдите ти
и на изгревът гръб да обърна.
Дай ми блясъкът на очите ти
и друго дори да не зърна.
Да удавя лице във косите ти
и там да изстина обзет.
Да не чувам, да не виждам, да не дишам дори.
Аз съм само предмет. ...