Пясъкоструйно времето изтичаше.
Поисках да го хвана, да го сграбча.
Дори опитах се да го захапя стръвно,
но то зловещо смигна и програчи.
Ангелогласно вятърът засмя се,
политна към децата на площадката.
Целуна ги, разроши им косите
и хукна с някой друг да се закача.
А аз стоя безмълвна и притихнала.
В душата си се вслушвам предипътно -
дали ще иска да последва вятъра
или ще гони времето безплътно. ...