Apr 17, 2007, 12:13 AM

Пълнолуние 

  Poetry
779 0 1
Човешка простота гние,
а молитвата ми за вас,
белотата чака да пробие,
и отново и отново остава без глас.
Късче от кървавата луна
пада на мръсната земя,
потънала в отровна мъгла,
а всичко тъне ли тъне в тъма.
Опустошителната огнена вихрушка,
увива душите ви чисти,
изчистени от черната градушка...
дори мозъците ви разяждат се от листи. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андрей Тарковски All rights reserved.

Random works
: ??:??