Jun 27, 2010, 8:51 AM

Пълнолуние 

  Poetry » Phylosophy
982 0 4
На вятърните мелници крилете
полюшват се прекършени.
В безкрайни тюркоазени полета
заспиват сънища несбъднати.
И тътнещ дъх на морски дракон
поглъща песента на рибите.
Чакали кискат се среднощно
и гонят падащи звезди.
Жетварят за жертва се приготвя
със лунен сърп, преливащ в медовина...
Комарчето умира неразбрано.
То търси топлина в гънките ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Тони Лунгарска All rights reserved.

Random works
: ??:??