Пълнолуние /ред./
Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
Тъй погледи отправяме към Нея -
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце.
Тя вихъра в сърцата ни обръща -
кръвта ни скоростно по вените лети.
В застой ако остане, ще се срещнат
лицата, двойните - и лоши, и добри.
Умора бавно всеки ден ни покорява,
оставим ли се - няма да сме ние!
Пред всеки ще докажем с всички сили
човешкото, което в нас тупти!
© Петя Кръстева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Браво , романтична душичке, много си нежна и добричка!
-
Тя ни гледаше, когато си говорихме двете, сигурна съм!!!
-
Определено в теб тупти нещо голямо!
Прегръщам те! -
,,Умора бавно всеки ден ни покорява,
оставим ли се - няма да сме ние!
Пред всеки ще докажем с всички сили
човешкото, което в нас тупти!''
Страхотен стих!
Поздрави, Петя!
-
поздрав за хубавият стих!
-
Много хубав стих!!!
Поздрави ,Петя!!! -
Много ми хареса Петя!
Браво! -
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
!!!
Невероятна образност и приказна картина, Петинка! Браво! -
Хубав е стихът ти Петинка!
Нежност,любов и мъдрост! -
МНого дълбок стих, Пети. Харесва ми!
-
Много нежно и хубаво!
-
Браво, Пете! Много ти се радвам!!!
-
Прекрасен стих, Петя!!! Поздрави!!!
-
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
Чудесна си, Петя! Прегръдки!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Разбира се, че ти не си виновна!
Недей да съжаляваш! Ще ни мине.
Не го приемай толкова сериозно.
Люти ми светлината във очите.