Jun 30, 2007, 7:43 PM

Пълнолуние /ред./ 

  Poetry
741 0 15
Луната кръглолика ни поглежда -
усмихната и бяла, и добра.
Тя винаги е носила надежда
за утрото след нощната тъма.
А то ще бъде с цвят на песен,
излитнала от покрива висок,
зареяла се между облакът несресан
и спряла се над палав водоскок.
Тъй погледи отправяме към Нея -
светило звездно в тъмното небе.
Красива е, когато я поглеждаме
и влюбени държим се за ръце. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Кръстева All rights reserved.

Random works
: ??:??