Пълнолуние в нощта на Персеидите...*

Тихо... Тиха вечер лятна...

Самолет буботи горе...

Хлуе хладина приятна –

влюбено гнездо бърбори...

Облак залюля Луната,

но го вятърът подгони

и повял от Необята –

сенки разлюля... и клони...

В тази нощ на чудесата

и на сбъднати желания,

ще отвори небесата

Бог среднощно за литания...

Ще се понесат внезапно

хиляди метеорити,

в пътя дълъг до Земята

в огън и искри укрити...

Някъде към хоризонта

тихи мълнии пробляснат –

в миг подпалят небосклона,

но безмълвно, кротко гаснат...

... Скочи вятър любопитен,

призрачни крила размаха --

под дъждъг метеоритен:

щом жена и мъж се спряха...

И защото тъй е къса

ли нощта със светлините,

той букет ще ѝ накъса –

огнен, право от звездите...

Тя когато го целуне --

пък ще дойде и магията:

на страстта при пълнолуние

обладани от Стихията...

Ще вървят под Звездопада

в унес тръпен, ненаситен –

те сами като плеяда

под дъждът метеоритен,

щóто áко тръгват двама

в нощ такава, с дъжд космичен,

по – реално нещо няма:

от Страстта да се обичат!...

... И звездите ли със длани

щом ловят като Послания -- 

идват в утрото призвани

и среднощните желания...

********

*В нощта на 12—13. август Земята пресича

метеоритния поток на Персеидите и се набюдава

т.н. метеоритен дъжд.