Денят се усмихва, изпаднал в несвяст,
кристални и топли са капките дъжд,
разляти за кратко над утрото сънено.
... разтвори ме тъпия вакуум,
запълни с мен хладното утро
и движенията станаха трудни.
... толкова съм подтиснат...
... напоследък често ми причернява...
... ставам прозрачен... (това май го
нямаше в оная тъпа реклама:)
ИЗВОД 1: ... толкова е тъпо да ти е
тъпо, когато ти е толкова тъпо...
ИЗВОД 2: Някакъв старец пукна нощеска.
(демек, било му тъпо и на него)
ИЗВОД 2,5: Бабата също пукна.
ТЕОРЕМА 1: Водният дух се наяде с праз.
Дъхът му стана оловен. Изгубил си диска
на "гарбидж" и пожълтял от сдух небесен.
товакоетостававглавататиепростопри-
чинатадасидрънкашнеквисупертъпотийот
коитотиставаощепо-тъпоновъпрекитова
ебезсмисленодоболка.
... абе, тия дни много старци зеха
да фъргат топа. един топ падна на
главата не некво дете и го приспа
завинаги. Некво ми е жал...
Облаче се протрива бавно в луната,
изпаднало в лудешка възбуда.
Стига до края (до ъгъла на стъклото
и вече изчезва и вече го няма).
... вампирът ме гони със чесън. На-
право ми се гади. Ще го подгоня с
праз и ще драйфам след него.
... вселено заспала, вселено зажмала,
вселено противна, разбила кристала,
вселено, привикнала с вечния кикот,
вселено, отиде си тъпата някаквост.
Някъде нещо се случило (преди да
престане да се случва).
Хималаите, Хималаите, Хималаите, Хейййй...!
Ехооо!
ВАЖЕН ИЗВОД:1 В стаята ми има извънземно. Огледай се -
и при тебе има.
© Йордан Серафимов All rights reserved.