Очаквах дълго първата ни среща,
беше лятото, в горещите му дни.
Търсех прохладата, но и таях надежда,
че някой мислите ми ще плени.

На клетвите не бях подвластна,
да се кълна: "Един е бил
най-силната любов и най-гореща,
най-обичаният, най-любим."

Плавах сред морето от копнежи,
представях си я тази наша среща.
Но внезапно осъзнах едно -
исках с тебе да ми носи още нещо.

И ето че накрая аз те срещнах,
познах и лошото, и радостта.
За първи път в живота си съзирах
цялата природна красота.

Изведнъж почувствах се пò друга,
усмихвах се на всеки срещнат.
И по улицата ме поглеждаха с почуда,
сякаш че ми има нещо.

А ти ме промени - сама не знаех
на какво способна съм била -
да се превърна от железен камък
в бистра изворна вода.

И пак ще кажа - клетви не обичам,
да се кълна: "Един е бил!"
Но вече зная - аз го срещнах
най-обичания, най-любим.