Токче бяло се потапя в калта,
руси къдрици,
в очите сини тъга,
улица сива,
по земята дрехи в стъкла,
жена без надежда
тича към лъч светлина.
А навън е мъгла,
нечовешки самотна
и чува се само нейният вик,
шепот от болка в сълзите отронва,
към мъж непознат в случайния миг. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up