Знаеш ли, до днес не съм се молила!
Нямам си заучена молитва...
Но даже невъзможното бих сторила
и непосилното сърцето ще опитва,
за да имам във гърдите си живот -
молитвата нали живот дарява!
Във името на своята любов
човек за предразсъдъци забравя.
Непременно ли да ида в църква
или може и на голата земя
да коленича!
Само да не сбъркам!
Ти грешна никога не би ме заобичал...
Може ли на глас слова да свързвам
или тихо думичките да изричам?
Поправи ме ако някъде прибързвам -
още съм неопитна.
Безлична!
Трябва ли с душата да усетя
всяка мисъл, пареща челото?!
Ще имам ли на начинаещи късмета
молитвата да доведе доброто?
Не ме съди прибързано, недей!
Казвам ти, за първи път се моля.
Сърцето ми в земята разпилей,
но само остави ме да говоря...
Трудно бе молитва да измисля -
само две-три думички изричам...
Събран е в тях светът и моят смисъл! -
Обичай ме! За малко ме обичай!
... Прости, ако безмислици говоря!
Казвам ти, за първи път се моля...
© Васка Мадарова All rights reserved.
Браво невероятно си го описала
Поздравявам те