Първата ни среща

Спомняш ли си първата ни среща?
Когато съдбата ни спря един до друг,
непознати и забързани в своите мисли.

Тогава зимата се опитваше да покрие земята
с белоснежни мечти и пухкави снежни къдели.
Хората наоколо бързаха да се приберат и
така пропуснаха да се запознаят с очарованието на зимата.

Миглите ни бяха гримирани със снежни кристали,
през които зърнахме добрата снежна кралица.
Ръката ти докосна лицето ми - сега се усмихваш,
а аз с треперещи пръсти погалих косите ти.

Устните ми се усмихнаха и ти продумаха „здравей”,
а ти ме прегърна и чух сърцето ти да ме зове.
Зимата искаше и тя да участва в този заговор
и ни обеща да е наша закрилница.