Днес и слънцето разбра -
празник е голям. На всички деца.
Цял ден не се прибра.
Да има време за игра.
Облаците потупа с ръка.
- Беж, да ви няма!
Да бъдат децата с тате и мама.
После кротко полегна
на синята пелена
и дълго, дълго ги гледа,
докато му се приспа.
Прибра си бързо краката,
да лягат малките в кревата.
Отстъпи мястото си на луната,
да ги целуне по челата.
Честит празник, мили слънчица!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.