Първите дни на света се разтвориха вече
в безмълвна, протяжна извечност
като пясък в часовник изтече
ходът на онази прилежност
с която магите пишеха с пръсти в ефира
думи, творящи, думи красиво метежни
словеса- отци на всемира.
Там, където часовете не знаят реда си
и всички мълвят едно единствено име
Един е Бог и онзи негов пророк във яда си
изрекъл, това що не бивало нивга бял свят да види
"Мактуб" - му отвърнал вятърът бледен в степта ...