Снежинките
топят се
върху носле с лунички,
лудо втурват се
надолу
същински рекички.
Отнасят
топлината
на мислите ми нежни
за любови
и раздели
през години прежни.
Снежинките
потичат
във сълзи стопени,
търсят път
към тебе в минало
и в днешно време.
Реките
пак отмиват
старите копнежи,
остават
във душата само
мислите ми снежни...
© Магдалена Костадинова All rights reserved.