СТАНИМИР
Те са двамата в кухнята. Нищо не чувам от тука...
Мама бързо доведе в дома ни опасния мъж.
Не вещае това ни добро, ни за някой сполука,
но и аз не застанах с отпор срещу нея веднъж.
Тя ме мисли, навярно, за нейното малко момченце.
Че пораснах, не е ли видяла? Аз с цяла глава
я надскочих! Отдавна не съм беззащитно врабченце
и съвети на нея готов съм да дам при това.
Май привърши във кухнята. Колко безшумно пристъпва!
И защо ли не ме е извикала тя за обяд?
Ще ми каже ли пак с умиление тихичко "Скъпи!"? ...