Първият ден
Има ден като въздуха-щедър, обилен, омаен,
дишаш с пълни гърди и потокът те носи в безкрая.
Ти си лодка хартиена, правена в детски ръчички,
а вълните –кутрета те лижат гальовно с езиче.
Още миг-и ще стигнеш море! Но на теб доскучава,
отегчен се отпускаш, заспиваш...И следва забрава.
Има ден като липса на въздух. Главата-във клещи,
дробовете се пръскат, сърцето се блъска горещо!
Още миг като този и то ще избухне гръмовно.
Ден такъв, който край сякаш няма, до края си спомняш.
Аз съм първият ден!!! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up