Забравих, че мога да бъда щастлива.
В очите ми плават куп лодки от мрак —
по здрач със сълзите ми тайно преливат,
превръщат се в лъч, който всъщност е знак...
По горски поляни от обич ще тичам,
усмивки и време за смях ще си дам.
Ще бъда за себе си първо кокиче,
до люляци бели ще спра... и оттам
с походка на котка ще тръгна по стъпки,
от радост оставени в летния плам.
Порочно ще пия най-вкусните глътки...
Аз няма най-светлия зов да предам. ...