В река от страсти ме понесе
под тихия дъжд на хладна есен,
една ръка ме взе от мрака
вървях след теб макар за малко.
Сълзи се сливат със росата
във перли малки из тревата,
и вятърът долита с песен
за мъничко любов във свят отнесен.
Следи след двама ни остават
сближават се.... или раздалечават,
в лабиринт безкраен се оплитат
Напред? Встрани? Не знам, а и не питам. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up