В едно пъстро и тихо вълшебство изпадам,
когато смирено до тебе застана
и времето спира в миг мълчалив, в който
завинаги бих могъл да остана.
Всеки път е така - когато
от твоите устни живота отпивам,
от възбуда гласът ми трепери,
а сетне – до късно нощес не заспивам.
И когато твоите длани
в моите длани усещам,
под краката ми Раят остава
и само слънчеви дни имам насреща. ...