По път вървях, света видях -
небето докоснах, в морето се влях.
Все напред ме тегли сърцето,
не, не искам да се връщам назад.
Следвах слънцето, гонех вятъра,
ръце заравях дълбоко в прахта.
Пречистен от спомени, забравил мъките,
в очите на всеки аз виждам любов.
Де да можех да спра времето,
да дам на хората частица от себе си;
намерил бих вярата дълбоко в душите им.
Боже, дай ми силата да паля искри! ...