Аз не знам в този свят как да хвана пътека
(и затварям очи, и се хващам за лъч).
Бог е спирал и тук, но сега е далеко,
и звездите са дом – но за само веднъж.
А животът е шир – колко много животи.
И добре е все пак, че смъртта е една.
Аз се хващам за лъч, но сърцето пилот е,
прелетял през света в своя скришна страна.
Затова пипнешком (не познавам маршрута),
изнамирам земя – и над нея – небе.
И следя всеки звън на добрата минута
(злата идва без глас и не праща хабер). ...