П Ъ Т

Недокосната струна,

неизказано слово,

мисъл докрай не разбулена,

докосваща нежност отново.

Чувство за пълноценност и взаимност

потъващо безследно във мрака,

доверие обвързващо със потайност,

надежда,че си нейде очакван.

Все ценности на Духовност

пътуващи през безкрайната Вечност,

залози за непредвидима Съдбовност,

гаранти за малко човечност.

Те ни свързват със Нищото,

статути на всяка проява 

за Живот руслото отприщващи,

от който спомен само остава.  

Няма нищо ново под Слънцето,

абсолютно всичко все се повтаря,

но Надеждата провокиращо- пърхаща

ни зове по пътя безкраен.

24.03.2024г.гр.Свищов