Dec 26, 2010, 3:01 PM

Път 

  Poetry » Phylosophy
573 0 3
Път
Душата ми от утрото до вечерта
от шарения свят е почерняла.
По дългия си път през вечността
от всеки цвят в дъгата е събрала.
Душата ми от вечер до зори
сияе в цветовете цяла.
Когато и последния дари,
ще се завърне вкъщи. Бяла.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калина Стоянова All rights reserved.

Random works
: ??:??