Експлозия от чувства,
рапсодия във синьо,
видения във проза,
стихове и рими.
Светове в пространството,
съзвездия които се прегръщат
законите на неизвестното,
комети, които винаги се връщат.
Ледникови периоди.
Земя на която и тупти сърцето,
люлка на живота и човека,
който все се взира във небето.
Когато бе нещастен
измисляше си Боговете,
когато бе щастлив
чудеса твореше,
учудени се взираха
във него Световете,
а той по своят път избран
вървеше!
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
Във всяка една епоха човекът си е избирал свои пътища, но стремежите му почти не се различават, дори и днес! Поздравявам те!