Тя върви по брега и мечтае.
Някак тихо. Наум се вълнува.
Тя не стъпва, а сякаш играе,
и със залеза гола танцува...
Тя не вярваше в хорски сърца.
Вместо тях си намираше камъни.
Построѝ дом за свойта тъга,
от любов досега нераздадена.
Тя не спира пред никой и нищо.
Всяка болка лекува със обич.
Няма страх от живота да вдишва.
(И дъхът на поет от град Ловеч.) ...