Рупат камъчетата по пътя,
краката ми боси, кървящи.
Ходя към ада в окови,
бодат ме ножове - печащи.
Чакат ме на трон почернял,
кървища ми виждат очите.
Тук е техният цар,
царят на злите - душите.
Смеят ми се обезглавените овчари,
няега и те по тоз път вървяли.
Ръцете ми вързани с ламарини,
тежки, метални окови прогнили. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up