И аз в небитието ще изчезна,

какво да правя - съдбата е такава!
Всички отиваме в тази бездна

и това, разбира се, ме натъжава.

Защо светът е толкова жесток,

съмнявам се, че има нещо отвъд,

просто кратък е житейският срок,

кратък е нашият земен път.

Земният живот няма да се повтори,

това, за съжаление, е безспорно,

затуй да оцелее - всеки се бори,

сърцето ми е силно, непокорно,

до последно аз ще се съпротивлявам,

но в крайна сметка - ще загубя,

в крайна сметка - няма да оцелявам,

макар че живота силно аз любя!