Пораснах, мамо, даже побелявам,
сега по рядко плача ей така.
С живота си надявам се успявам,
но често плащам с истинска тъга.
Срамувам се, на гроба ви не идвам,
забравих помени и свещи не горят.
Сух чернозем от вино не поливан.
Подритва вятър липовия цвят.
Немила е съдбата ми и сложна,
познава лоши и добри неща.
Такава е, злощастно невъзможна,
изгубила и майка и баща. ...