Път към мен (2002)

Feb 24, 2009, 8:58 AM

Poetry » Phylosophy

691 0 1

Ще се заключа в тъмна, вехта стая,

на всичките условности на Края

и всичките прозорци ще зазидам

към онзи Свят навън – рояк от гниди.

Със себе си единствено ще взема

най-моите си, жилави проблеми.

И ще ги съблека, ще ги тормозя.

Ще ги боли. Ще ги превърна в проза.

Защото ме изсмукаха до дъно. И крещях.

Пред формули и теореми все безсилна бях.

Нищожна. Невъзможност. Назидание.

Сериозна. Страх. Страдание.

На кладата на моя жизнен път

безсилни, жалки, долни ще крещят.

А аз ще плача. Вече облекчена.

Това ще бъде Моят Път към Мене...

2002

Please sign in with your account so you can comment and vote.

deyzisi (Десислава Иванова)

2009-02-24T09:12:12+02:00

Саша,прекрасен стих! И все пак се прокрадва нотка на оптимизъм,проблясък на надежда ли е това!?-О,да,вярвам горещо ,че е така!Пътят към тебе е спасението от "жилавите" дилеми на още по-жилавият живот!