Луната се разкъса на парчета
и падна над града ми като рана.
Къде отивам - скитник под небето,
в което ще се врежа и остана...
На твоя свят под тъмния прозорец,
Боже, колко чаках да те зърна...!
От мрака ослепях - не ми отвори,
примигнах тихо...
и назад се върнах.
И просълзи в окото на безкрая...
Отдавна като че ли там не бе валяло.
Провлачи към началото на края ...