Липата тежко се огъва,
прегърбена от ралото на вятъра,
душата й предсмъртно се опъва,
премрежено сълзят листата,
скрити зад чадъра.
В миг светкавица прорязва с вик липата,
като сърна - с последни сили
дращи за спасение душата.
Сноп лъчи прокапват от тавана на Небето,
но мъртво лежи на сърната сърцето.
Безутешни са листата на липата,
клони сведени целуват с въздишки Земята. ...