Път към сърцето

anonimapokrifoff (Аноним)
73 95

Aug 26, 2009, 9:35 PM

Poetry » Other

581 0 3

Отива си август. След него и теб ли те няма?

Страхът от самотност да беше сезонна печал!

Обсебва ме есен, косите ù - шушнеща слама,

пропъди тя лятото - скитник, тъга не познал.

Приличам на щъркел, от своето ято забравен,

отпуснал в гнездото излишните вече крила.

Слепея от взиране в своята същност неравна,

изкачвам болезнено стръмни потайни била.

А времето - кротък убиец - и мен ще пречупи:

разяжда скалата на гордия някога дух.

Горите ми, смъртно посечени - с гниещи трупи.

Какво от това, че аз стона на птиците чух?

Да бъдеш отново след всичко, от тебе отнето...

Внезапно трънлив е незримият път към сърцето.

Please sign in with your account so you can comment and vote.