Вървя по онзи стръмен път -
към сърцето ти -
безкрайно самотна,
почти без надежди,
уморена от спомени,
които остави в душата ми
преди да си тръгнеш.
Вървя... по пътя си виждам
се връщат
души, от теб наранени,
свити от болката,
с ограбени спомени... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up