И ето отново поемам пътя на болката,
който води до пронизваща самота...
Вървя напред по пътя прокълнат;
път толкова познат...
Надеждата за мен превърна се в спомен.
Не намирам вече красота в света огромен...
Лед сковава моето сърце
и в Омразата се вкопчвам с две ръце.
Изпари се любовта,
от мен не лъха вече доброта.
Сълзи, болка, обида - това е минало за мен!
От днес нататък безчувствена ще бъда, не ще усещам топлината на утрешния ден! ...