Плътта е като корабно въже,
придърпва ни към земните ни страсти.
Душите ни разкъсват се на две,
когато любовта отпие властност.
Разлюбените винаги мълчат,
готови са плътта си на бесило,
безмилостно, без жал да окачат,
сдобият ли се с още капка сила.
Молете се, за всеки има брод –
съдбата все оставя нейде диря.
Това е път, нарича се Живот,
пристанище достигнеш ли – умираш!