Хванах ръката на безвремието
и тръгнахме заедно към нищото.
Вървяхме, но не стигахме никъде,
защото не знаехме къде е нищото.
Минахме покрай сухи дървета.
Цветя без цвят видяхме по пътя си.
Не беше ни ден, нито нощ.
Сивотата върху ни се спускаше.
Лица не видяхме на хора.
Само бледи, прозрачни видения,
сякаш сенки от минало, спомени,
които ни придружаваха по пътя ни. ...