Обърнал гръб на вчерашното утро
с очи повдигнати към вечерта гореща,
уверен крачи старецът в момчето
и с бавни стъпки слиза - свиркайки си нещо.
Върви за някъде сърцето му е празно
в ума му слайдове натрапчиво се проектират.
От вчерашното шоу театрално
във непрекъснат цикъл се принтират.
Върви, изгубил себе си и свойта идентичност
Опитва се в огледалото лицето си да разпознае.
Безпомощно издирва свойта самоличност
И пита себе си объркан - „той” ли е или пък „тя” е? ...