Бяло е край мен, тихо е,
времето е спряло своя бяг.
Не мисля за нищо, мисля за някоя,
а наоколо натежали дървета от сняг.
Преследва ме, на крачка,
без да бърза, неизживяната скръб.
Чути признания се опитват да ме смачкат
и се крият, и надничат зад моя гръб.
Крача самотен, а с мен
са само ударите на сърцето ми.
Дъхът на парфюм "Пето Авеню" е вечен спомен -
далечен и толкова близък като лампите улични. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up