П Ъ Т Е К А
Има ли от трепет ласка лека,
значи има и за нас пътека.
През гората в дъжд от златни листи
ще разцъфнат спомените чисти.
Ще остане лист от наша есен.
Ще изпея стих от късна песен
Топъл лъх в съня ще ме погали –
ще докосна чувства незаспали.
Къс небе над брезовите клони
споменът в сърцата ще догони
и една въздишка на раздяла
с топла длан ще ме съгрява цяла.
© Стойна Димова All rights reserved.